A conversation with Rajee Samarasinghe about colonial archives, state violence, and enforced disappearance in Sri Lanka, reflecting on testimony, surveillance and the limits of cinema’s ability to make another person’s grief visible.
Разговор с тайландския режисьор Тунска Панситиворакул за логиката на вътрешната колонизация и държавно санкционираната амнезия, както и за това как неговата хибридна документална практика деконструира националните митове чрез тела, архиви и отказ от фалшива развръзка.
„Много нежно дело“ проследява как архивът превръща спокойния градски пейзаж в свидетелство за прекъсната историческа връзка, между погромите, анархистката съпротива и насилието на Шолем Шварцбард.
„Да станем призраци“ свързва ранната комунистическа нелегалност с днешните спорове за репресията, публичността и политическото действие. Филмът улавя усещането за застой, но твърде лесно превръща историята в стилизирана атмосфера.
A conversation with Thai filmmaker Thunska Pansittivorakul on the logic of internal colonization, state-sanctioned amnesia, and how his hybrid documentary practice destabilizes national mythologies using performance, archival friction, and the refusal of narrative closure.
В началото на „Сънува, че се видя, но не можеше да видиш лицето си“ (You Dreamt You Saw Yourself But Couldn't See Your Face, 2026) бащата на Шайрин Сено е още жив – застанал до някакъв парапет, загледан във водната повърхност пред себе си. Може би заради заглавието веднага
„Боюна“ (Boyuna, 2026, 29 мин.), новият среднометражен научнофантастичен филм на Гийермо Кинтеро, е създаден заедно с деветима затворници от затвора „Баумет“ в Марсилия. Този контекст не остава извън филма, а променя начина, по който гледаме на всичко, което се случва в него - на виртуалните пейзажи, на движенията пред екрана и
В „Река и кралица“ (Un río y una reina, 2026, 20 мин.) Мириам Мартин се връща в Тиера де ла Рейна през два пейзажа, преживели катастрофа: изгорелия планински масив след пожара от август 2025 г. и долината, променена от изграждането на язовира „Рианьо“ и заливането на селата в нея в
Политическо фестивално сигнализиране през тъмблърска псевдоносталгия
A conversation with Thai filmmaker Tulapop Saenjaroen on the entanglement of labor, leisure, and corporate aesthetics, and how his moving-image practice destabilizes institutional rhetoric, using vulnerability and formal contradiction to uncover the lived experiences that still evade market logic.
Разговор с тайландския режисьор Тулапоп Саенджароен за работата с архивни наслоявания, корпоративния дизайн и дигиталния самоконтрол. Интервюто проследява как неговото кино деконструира езика на капитализма, за да открие физическите процеси, които все още убягват на пазарната логика.
Текстът изследва как дигиталният капитализъм колонизира и последната територия за отдих, превръщайки свободното време в поредната стока. През киното на Тулапоп Саенджароен се проследяват умората на съвременния прекариат и заличаването на границата между фабричния труд и симулираното удоволствие.
Taiwan International Documentary Festival
Новият филм на Ю Хсин Су за заводите на TSMC в Аризона показва как дигиталният облак подменя природния. Всяка сцена обаче е прекалено буквален превод на гласа зад кадър, а красивата фасада просто прикрива общодостъпни факти, без да носи никаква нова критическа стойност.
текстове
В „Пенкелемес“ Оньека Игве деконструира колониалната история на Университета в Ибадан. Чрез радикален аудиовизуален разпад и полифония от гласове, филмът оголва архитектурата и учебния план като инструменти за епистемичен контрол.
текстове
„Счупен“ на Джонг Хьеуон подкопава собствените си визуални качества, за да се трансформира в последната минута от сантиментална мелодрама в некомфортна и силно манипулативна християнска пропаганда.
текстове
Как се конструира национален мит? Филмът на Лукас Паренте предлага радикална контра-биография на художника Антонио Парейрас. Чрез съзнателен разпад между образ и звук, хипнотични дронове и визуални експерименти, творбата деконструира колониалния поглед и историческата автентичност.
текстове
В началото на “Надземни могили” (Mounds Above the Earth) на Джиай Чен, всичко е неясно. Гледаме наслоявания на цветове и текстури, докато бавно не се консолидира в искряща и топла кървава луна. Макар вече да можем да различаваме отделни образи - виждаме част от листо, клон, насекоми - крехкото ни зрително поле
текстове
„Потенциали в дрейф” (Potenciais à deriva) на Леонардо Пиронди ни се представя за недовършен архив на бразилски изгнаник в Америка от 70-те години на ХХ век, но никога не се опитва да ни убеди, че е това, което твърди, че е. Това прозира от сравнително новите обекти, които той