Недовършеният псевдоархив на Пиронди

„Потенциали в дрейф” (Potenciais à deriva) на Леонардо Пиронди ни се представя за недовършен архив на бразилски изгнаник в Америка от 70-те години на ХХ век, но никога не се опитва да ни убеди, че е това, което твърди, че е. Това прозира от сравнително новите обекти, които той заснема. Но в това аз не виждам противоречие или какъвто и да е провал във фабрикуването на псевдоархива. Макар и може би несъзнателно, нестабилността на архивната автентичност ни сочи към една от водещите теми в този експериментален филм, нестабилността на съществуването, сегашно и минало, в държава, белязана от диктатура.

Малкият свят, който виждаме, е лишен от човешко присъствие, или по-скоро от човечност. Стаята, която виждаме, е празна, столът също. А когато има човешки фигури, те са свързани с военния режим и унищожението му на природата и органичния свят, представени чрез черно-бели архивни снимки. Този контраст между цветния, но лишен от човешко присъствие архив, изфабрикуван от Пиронди, и увековечените, неподвижни насилници е усложнен от употребата на два вида звуков архив. Единият е запис от радиопредаване, в което борци против режима говорят за диктатурата и призовават слушателите да разпространят предаването. Вторият е коментар от финала на Световното първенство по футбол от 1970, двата записа в контраст очертават разстоянието между реалността на диктатурата и мита, който тя гради около себе си.

Връзката между липсата на хора и присъствието на военни призраци от миналото, между заглушен бунт и официален наратив, продължава и във връзката между минало и настояще. На пръв поглед двете не са свързани, кадрите, открити от Пиронди, са от едно изминало, нямащо нищо общо с реалността, в която режисьорът живее. Но монтажът, особено съпоставките между черно-белия архив, пълен с унищожение, и цветните празни пространства, ни кара да мислим, че Бразилия от сегашността е директно продължение на военната хунта.