Счупен на Джонг Хьеуон

До около последната минута от седемминутното си времетраене „Счупен“ (Broken) на Джонг Хьеуон се развива като сравнително типична студентска обемна анимация, залагаща на занаятчийска куклена естетика и елементи от други приложни форми като пясъка. Историята е конвенционална в стремежа си да звучи дълбокомислено, поради което често изпада в клишета и излишен мелодраматизъм. На моменти филмът е дори визуално интересен, особено в кадрите, в които виждаме ръцете на създателката (или нейно филмово прокси) да моделират и местят керамичната главна героиня. Този похват отваря потенциално поле за авторефлексивен коментар върху самата природа на покадровата анимация като форма на сътворение, но за съжаление този потенциал остава напълно нереализиран.

Вместо да задълбочи този формален метакоментар, чрез финала си „Счупен“ разкрива, че през цялото време е бил потенциално християнски текст, при това неособено прикрит. Метафората с керамиката, ръцете на Твореца и неговата кръв, съпътствани от репликата, че творението трябва първо да бъде счупено, за да се преоткрие, са изключително директни християнски тропи. По тази линия, както и по своята прекалено сладникава атмосфера, проектът напомня за структурата на видеоиграта And Roger. Подобно на нея, филмът рязко се преобръща. От сравнително безинтересна и клиширана сантиментална драма, в последната си минута „Счупен“ се трансформира в изключително некомфортна, повлияна от християнската символика пропаганда.