текстове
Текстът изследва как дигиталният капитализъм колонизира и последната територия за отдих, превръщайки свободното време в поредната стока. През киното на Тулапоп Саенджароен се проследяват умората на съвременния прекариат и заличаването на границата между фабричния труд и симулираното удоволствие.
разговори
Разговор с унгарския режисьор Петер Лихтер за границите на фаунд футидж киното и интервенциите върху филмовата лента.
текстове
Как евтините холивудски копия на Дракула се завръщат у дома през умишлен материален разпад? Текстът разглежда новия филм на Петер Лихтер „Нещото в ковчега“ като радикален жест, който използва ускореното разрушение на материала, за да блокира пазарния код на хорър жанра.
текстове
Два красиви, но празни късометражни експеримента
Taiwan International Documentary Festival
Новият филм на Ю Хсин Су за заводите на TSMC в Аризона показва как дигиталният облак подменя природния. Всяка сцена обаче е прекалено буквален превод на гласа зад кадър, а красивата фасада просто прикрива общодостъпни факти, без да носи никаква нова критическа стойност.
текстове
В „Пенкелемес“ Оньека Игве деконструира колониалната история на Университета в Ибадан. Чрез радикален аудиовизуален разпад и полифония от гласове, филмът оголва архитектурата и учебния план като инструменти за епистемичен контрол.
текстове
„Счупен“ на Джонг Хьеуон подкопава собствените си визуални качества, за да се трансформира в последната минута от сантиментална мелодрама в некомфортна и силно манипулативна християнска пропаганда.
текстове
Как се конструира национален мит? Филмът на Лукас Паренте предлага радикална контра-биография на художника Антонио Парейрас. Чрез съзнателен разпад между образ и звук, хипнотични дронове и визуални експерименти, творбата деконструира колониалния поглед и историческата автентичност.
текстове
В началото на “Надземни могили” (Mounds Above the Earth) на Джиай Чен, всичко е неясно. Гледаме наслоявания на цветове и текстури, докато бавно не се консолидира в искряща и топла кървава луна. Макар вече да можем да различаваме отделни образи - виждаме част от листо, клон, насекоми - крехкото ни зрително поле
текстове
„Потенциали в дрейф” (Potenciais à deriva) на Леонардо Пиронди ни се представя за недовършен архив на бразилски изгнаник в Америка от 70-те години на ХХ век, но никога не се опитва да ни убеди, че е това, което твърди, че е. Това прозира от сравнително новите обекти, които той