Там, където някога имаше облаци на Ю Хсин Су
Новият филм на Ю Хсин Су за заводите на TSMC в Аризона показва как дигиталният облак подменя природния. Всяка сцена обаче е прекалено буквален превод на гласа зад кадър, а красивата фасада просто прикрива общодостъпни факти, без да носи никаква нова критическа стойност.
"Там, където някога имаше облаци" (Where Once Clouds Formed) е втората част от документалната трилогия на Ю Хсин Су проследява глобалната експанзия на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) в Аризона. Филмът стъпва върху това как смисълът на думата „облак“ се изменя от природно явление към изкуствен феномен и как пустинята се пренарежда физически, за да приюти водоемките заводи и центрове за данни. Режисьорката ни представя тази подмяна чрез повтарящите се образи на изкуствен дъжд: кола (най-вероятно същата безпилотна кола от началото) бива измита от неоновия дъжд в автомивка, а отделни късчета трева се поливат от пръскачки сред пясъка. Идеята е ясна – дигиталните, изкуствени облаци буквално блокират създаването на естествените такива.
Горният пример илюстрира и основния проблем на този филм. Прекалено буквален и прозаичен е. Всяка сцена е почти директна илюстрация на казаното зад кадър, което възпира публиката от това да навлезе сериозно в темата. Когато разказът за водата като проводник на фотони и информация е онагледен с буквално изображение на трептящо отражение на кабел във водна маса, просто няма напрежение или поле за интересен критически анализ. Всичко става като илюстрация на неособено задълбочено, но за сметка на това претенциозно есе, в което фасадата на сложност и красота прикрива общодостъпни истини. Филмът просто валидира споделената екологична тревожност на една специфична фестивална публика, която е напълно съгласна с авторите още преди прожекцията, без да ѝ предлага никаква нова критическа стойност