текстове
В „Сюита на пътешествениците“ (Suíte dos Viajantes, 2026, 7 мин., реж. Леонардо Пиронди) гледаме кадри на планини, тревисти склонове, цветни абстракции и устройства за масово наблюдение. Последните сякаш изникнали от земята. Филмът не се опитва да създаде връзки между тези образи, просто ни ги представя. Пейзажът ту се разпознава, ту
Curtas Vila do Conde 2026
Медиите, особено онези, които гравитират около мейнстрийма, обичат да представят колониалния период като нещо от далечното минало: XVIII или XIX век, далечни империи, далечни технологии. Дори когато става дума за империализма на XX век, той обикновено е изместен към ранните му десетилетия и към една вече приключена история. Рядко го
разговори
Разговор с тайландския режисьор Тунска Панситиворакул за логиката на вътрешната колонизация и държавно санкционираната амнезия, както и за това как неговата хибридна документална практика деконструира националните митове чрез тела, архиви и отказ от фалшива развръзка.
„Много нежно дело“ проследява как архивът превръща спокойния градски пейзаж в свидетелство за прекъсната историческа връзка, между погромите, анархистката съпротива и насилието на Шолем Шварцбард.
текстове
„Да станем призраци“ свързва ранната комунистическа нелегалност с днешните спорове за репресията, публичността и политическото действие. Филмът улавя усещането за застой, но твърде лесно превръща историята в стилизирана атмосфера.
текстове
В началото на „Сънува, че се видя, но не можеше да видиш лицето си“ (You Dreamt You Saw Yourself But Couldn't See Your Face, 2026) бащата на Шайрин Сено е още жив – застанал до някакъв парапет, загледан във водната повърхност пред себе си. Може би заради заглавието веднага
FIDMarseille 2026
„Боюна“ (Boyuna, 2026, 29 мин.), новият среднометражен научнофантастичен филм на Гийермо Кинтеро, е създаден заедно с деветима затворници от затвора „Баумет“ в Марсилия. Този контекст не остава извън филма, а променя начина, по който гледаме на всичко, което се случва в него - на виртуалните пейзажи, на движенията пред екрана и
В началото на „Сънува, че се видя, но не можеше да видиш лицето си“ (You Dreamt You Saw Yourself But Couldn't See Your Face, 2026) бащата на Шайрин Сено е още жив – застанал до някакъв парапет, загледан във водната повърхност пред себе си. Може би заради заглавието веднага
„Боюна“ (Boyuna, 2026, 29 мин.), новият среднометражен научнофантастичен филм на Гийермо Кинтеро, е създаден заедно с деветима затворници от затвора „Баумет“ в Марсилия. Този контекст не остава извън филма, а променя начина, по който гледаме на всичко, което се случва в него - на виртуалните пейзажи, на движенията пред екрана и
В „Река и кралица“ (Un río y una reina, 2026, 20 мин.) Мириам Мартин се връща в Тиера де ла Рейна през два пейзажа, преживели катастрофа: изгорелия планински масив след пожара от август 2025 г. и долината, променена от изграждането на язовира „Рианьо“ и заливането на селата в нея в
Политическо фестивално сигнализиране през тъмблърска псевдоносталгия
A conversation with Thai filmmaker Tulapop Saenjaroen on the entanglement of labor, leisure, and corporate aesthetics, and how his moving-image practice destabilizes institutional rhetoric, using vulnerability and formal contradiction to uncover the lived experiences that still evade market logic.
Разговор с тайландския режисьор Тулапоп Саенджароен за работата с архивни наслоявания, корпоративния дизайн и дигиталния самоконтрол. Интервюто проследява как неговото кино деконструира езика на капитализма, за да открие физическите процеси, които все още убягват на пазарната логика.
Текстът изследва как дигиталният капитализъм колонизира и последната територия за отдих, превръщайки свободното време в поредната стока. През киното на Тулапоп Саенджароен се проследяват умората на съвременния прекариат и заличаването на границата между фабричния труд и симулираното удоволствие.
Разговор с унгарския режисьор Петер Лихтер за границите на фаунд футидж киното и интервенциите върху филмовата лента.
Как евтините холивудски копия на Дракула се завръщат у дома през умишлен материален разпад? Текстът разглежда новия филм на Петер Лихтер „Нещото в ковчега“ като радикален жест, който използва ускореното разрушение на материала, за да блокира пазарния код на хорър жанра.
Два красиви, но празни късометражни експеримента
Новият филм на Ю Хсин Су за заводите на TSMC в Аризона показва как дигиталният облак подменя природния. Всяка сцена обаче е прекалено буквален превод на гласа зад кадър, а красивата фасада просто прикрива общодостъпни факти, без да носи никаква нова критическа стойност.
В „Пенкелемес“ Оньека Игве деконструира колониалната история на Университета в Ибадан. Чрез радикален аудиовизуален разпад и полифония от гласове, филмът оголва архитектурата и учебния план като инструменти за епистемичен контрол.