разговори
Разговор с тайландския режисьор Тунска Панситиворакул за логиката на вътрешната колонизация и държавно санкционираната амнезия, както и за това как неговата хибридна документална практика деконструира националните митове чрез тела, архиви и отказ от фалшива развръзка.
„Много нежно дело“ проследява как архивът превръща спокойния градски пейзаж в свидетелство за прекъсната историческа връзка, между погромите, анархистката съпротива и насилието на Шолем Шварцбард.
текстове
„Да станем призраци“ свързва ранната комунистическа нелегалност с днешните спорове за репресията, публичността и политическото действие. Филмът улавя усещането за застой, но твърде лесно превръща историята в стилизирана атмосфера.
текстове
В началото на „Сънува, че се видя, но не можеше да видиш лицето си“ (You Dreamt You Saw Yourself But Couldn't See Your Face, 2026) бащата на Шайрин Сено е още жив – застанал до някакъв парапет, загледан във водната повърхност пред себе си. Може би заради заглавието веднага
FIDMarseille 2026
„Боюна“ (Boyuna, 2026, 29 мин.), новият среднометражен научнофантастичен филм на Гийермо Кинтеро, е създаден заедно с деветима затворници от затвора „Баумет“ в Марсилия. Този контекст не остава извън филма, а променя начина, по който гледаме на всичко, което се случва в него - на виртуалните пейзажи, на движенията пред екрана и
FIDMarseille 2026
В „Река и кралица“ (Un río y una reina, 2026, 20 мин.) Мириам Мартин се връща в Тиера де ла Рейна през два пейзажа, преживели катастрофа: изгорелия планински масив след пожара от август 2025 г. и долината, променена от изграждането на язовира „Рианьо“ и заливането на селата в нея в
текстове
Политическо фестивално сигнализиране през тъмблърска псевдоносталгия
В „Река и кралица“ (Un río y una reina, 2026, 20 мин.) Мириам Мартин се връща в Тиера де ла Рейна през два пейзажа, преживели катастрофа: изгорелия планински масив след пожара от август 2025 г. и долината, променена от изграждането на язовира „Рианьо“ и заливането на селата в нея в
Политическо фестивално сигнализиране през тъмблърска псевдоносталгия
A conversation with Thai filmmaker Tulapop Saenjaroen on the entanglement of labor, leisure, and corporate aesthetics, and how his moving-image practice destabilizes institutional rhetoric, using vulnerability and formal contradiction to uncover the lived experiences that still evade market logic.
Разговор с тайландския режисьор Тулапоп Саенджароен за работата с архивни наслоявания, корпоративния дизайн и дигиталния самоконтрол. Интервюто проследява как неговото кино деконструира езика на капитализма, за да открие физическите процеси, които все още убягват на пазарната логика.
Текстът изследва как дигиталният капитализъм колонизира и последната територия за отдих, превръщайки свободното време в поредната стока. През киното на Тулапоп Саенджароен се проследяват умората на съвременния прекариат и заличаването на границата между фабричния труд и симулираното удоволствие.
Разговор с унгарския режисьор Петер Лихтер за границите на фаунд футидж киното и интервенциите върху филмовата лента.
Как евтините холивудски копия на Дракула се завръщат у дома през умишлен материален разпад? Текстът разглежда новия филм на Петер Лихтер „Нещото в ковчега“ като радикален жест, който използва ускореното разрушение на материала, за да блокира пазарния код на хорър жанра.
Два красиви, но празни късометражни експеримента
Новият филм на Ю Хсин Су за заводите на TSMC в Аризона показва как дигиталният облак подменя природния. Всяка сцена обаче е прекалено буквален превод на гласа зад кадър, а красивата фасада просто прикрива общодостъпни факти, без да носи никаква нова критическа стойност.
В „Пенкелемес“ Оньека Игве деконструира колониалната история на Университета в Ибадан. Чрез радикален аудиовизуален разпад и полифония от гласове, филмът оголва архитектурата и учебния план като инструменти за епистемичен контрол.
„Счупен“ на Джонг Хьеуон подкопава собствените си визуални качества, за да се трансформира в последната минута от сантиментална мелодрама в некомфортна и силно манипулативна християнска пропаганда.
Как се конструира национален мит? Филмът на Лукас Паренте предлага радикална контра-биография на художника Антонио Парейрас. Чрез съзнателен разпад между образ и звук, хипнотични дронове и визуални експерименти, творбата деконструира колониалния поглед и историческата автентичност.