Сюита на пътешествениците на Леонардо Пиронди

В „Сюита на пътешествениците“ (Suíte dos Viajantes, 2026, 7 мин., реж. Леонардо Пиронди) гледаме кадри на планини, тревисти склонове, цветни абстракции и устройства за масово наблюдение. Последните сякаш изникнали от земята. Филмът не се опитва да създаде връзки между тези образи, просто ни ги представя. Пейзажът ту се разпознава, ту се разтваря в пурпурна мъгла или синя, зърнеста текстура. Но дори тези почти неразпознаваеми образи не успяват да направят Земята извънземна.

Пиронди описва образите в късометражния филм като резултат от съновидение - и негово, и на пътешественик от вселената на „Тропически фрактали“ (Fractais Tropicais, 2026, 72 мин.) (така и не успявам да видя каквато и да е връзка между двата филма). Донякъде тази идея е интересна. Тя свързва съня на режисьора със съня на герой от един от последните му филми. Но описанието функционира и като твърде удобно обяснение за липсата на свързаност между кадрите, както и за отсъствието на по-задълбочен анализ върху природата и технологията, както и върху съвременните опити технологиите за масово наблюдение да бъдат вписани в пейзажа. Сънищата често не са логични; оттук сякаш следва, че и филмът не е длъжен да бъде. Това само по себе си не е проблем. Тук обаче прави поредицата от старателно композирани кадри нищо повече от това, което е - поредица от старателно композирани кадри.