„Река и кралица“ на Мириам Мартин

В „Река и кралица“ (Un río y una reina, 2026, 20 мин.) Мириам Мартин се връща в Тиера де ла Рейна през два пейзажа, преживели катастрофа: изгорелия планински масив след пожара от август 2025 г. и долината, променена от изграждането на язовира „Рианьо“ и заливането на селата в нея в края на 1987 г. Филмът се движи между тях, но ги представя в обратен хронологичен ред. От движеща се кола виждаме почернелите остатъци от гори; след това погледът се прехвърля над язовира, където дълбоко под водната повърхност прозира част от каменна конструкция, може би мост, може би стена. Колата сякаш пренася филма от единия пейзаж към другия, но и между две различни времена на разрушение. Връзката между тях е ясна, макар Мартин да не бърза да я обясни.

Рианьо, разбира се, не е изолиран случай. През втората половина на XX век стотици испански села са залети при изграждането на язовири, построени в името на „развитието“, дума, достатъчно еластична, че да оправдае почти всяко прекрояване на пейзажа и хората в него. Франкисткият режим превръща язовира в един от символите на прогреса, но самата практика продължава и десетилетия след смъртта на Франко. Заливането на селата в тази долина започва през 1987 г., което прави язовира във филма по-труден за възприемане като едно от последствията на диктатурата. Той е символ на политически език, който успява да оцелее след режима, произвел го.

Под водата са останали не само къщи, а цяла система от връзки: гробища, пътища, имена на местности, семейни истории, обичайни маршрути между селата. Останала е и възможността мястото да бъде познато. Това променя начина, по който филмът гледа на изпепелените гори в началото. Те лесно биха могли да се превърнат в поредния образ резултат от летен пожар от епохата на глобалното затопляне - красив, мрачен и може би лишен от история. Класическата музика, която чуваме, сблъсквайки се с него за пръв път, за момент почти постига това. Но веднага след това виждаме потопената каменна конструкция и катастрофите биват контекстуализирани. Пожарът вече не изглежда като отделно природно събитие, а като част от по-дълга история на прекрояване и унищожение на природата.

Гласът зад кадър ни запознава с пространството чрез цитати от постове в блогове, самиздат книги, статии и други материали, написани от хора, живеещи в региона. Цитатите не са свързани, често въведени с думите "един от тях написа", но натрупването им постига две неща - създава песноподобен ритъм и ни представя исторически колаж, създаден от общността. Писането е и един от малкото останали начини мястото да бъде запазено или поне да не бъде забравено от онези, които са били принудени да го напуснат. В интервю Мартин ни казва, че е и единственият начин хората, преживели трагедията от 1987 г. да запазят разсъдъка си.

По-рано гласът зад кадър ни казва: „Най-добрият начин да изчистиш реката е да сложиш язовир в началото ѝ.“ Тези думи не идват от жителите, а от някой министър в Мадрид. Думата „изчистване“ се оказва особено важна. Тя представя реката като проблем, който чака да бъде коригиран, като проблем, който може да бъде решен с достатъчно бетон, техника и политическа воля. В този начин на мислене няма място за животните, за хората, живеещи около реката, за самата долина и за онова, което ще изчезне при подобно „подобрение“. Всичко, което не се вписва в проекта, се превръща в пречка и бива премахнато.

„Река и кралица“ не свежда природата до среда, която трябва да бъде пазена заради ползата ѝ за хората. Реката, гората и животните остават ценни и защото не се побират напълно в човешкия план, те запазват нещо непознато, което язовирът и езикът на „изчистването“ се опитват да премахнат. В този смисъл филмът вижда пейзажа като място на сблъсък между онези, които са били принудени да го напуснат, онези, които са го прекроили, и онова, което все още не е успяло да бъде напълно подчинено или унищожено от човека. Пожарът и язовирът принадлежат на различни истории, но оставят след себе си сходна тишина: свят, който все още може да бъде видян, макар вече да не може да бъде обитаван по същия начин.