"Боюна" на Гийермо Кинтеро

„Боюна“ (Boyuna, 2026, 29 мин.), новият среднометражен научнофантастичен филм на Гийермо Кинтеро, е създаден заедно с деветима затворници от затвора „Баумет“ в Марсилия. Този контекст не остава извън филма, а променя начина, по който гледаме на всичко, което се случва в него - на виртуалните пейзажи, на движенията пред екрана и на мечтите за свят, който вече не съществува.

Действието се развива през 2135 г., след екологичен колапс, превърнал природата в капиталистическа услуга предлагана от корпорацията „Боюна“ под формата на виртуален достъп. Човек избира къде иска да отиде и какво иска да прави там, влиза в минималистична стая, а работниците на корпорацията предават избрания образ към мозъчната му кора му чрез CRT кабел. Ние виждаме този сигнал като нискокачествена прожекция върху бяла стена. Пред нея хората стоят в сянка и извършват действията, за които мечтаят: ловят риба, карат мотор през пустинята, тичат в джунглата или просто гледат пейзажа.

Визуално филмът напомня на онзи вид нискобюджетна постапокалиптична фантастика от началото на 90-те, в която неоновите цветове, остарялата техника и ретрофутуристичните декори се опитват да ни представят фантазии за бъдеще, построено от бетон, изолирбанд и стара техника. Но за разлика от тях, в „Боюна“ тази естетика не само заради липса на ресурси. Гората, пустинята и морето достигат до човека като слаб сигнал, предаден по стар кабел, като нискокачествена прожекция, предлагана от огромна корпорация на хора, които вече нямат достъп до самата природа.

Екранът, върху който се появяват тези пейзажи, е разделен на три вертикални части. Дебелите линии между тях остават видими през цялото време, но не пречат на участниците. Прожекцията не реагира на движенията им: гората не се отваря, водата не се раздвижва, пустинята не регистрира мотора. Те обаче продължават да ловят, да тичат, да карат, да гледат. Природата е достатъчно близо, за да бъде видяна и изиграна, но остава само образ. Тялото извършва движенията на свободата пред екран, който не може да го приеме.

Макар затворът да не се назовава в самата история, той прозира в пространството, в телата, в ограниченото движение на участници и в желанията им. За хора, които живеят сред метал, бетон и постоянно наблюдение, нито механизираната дистопия, нито светът без природа звучат като далечна тревога, те са тук и сега. Филмът поставя екологичния колапс и лишаването от свобода едно до друго, без да превръща едното просто в метафора на другото. Те остават различни преживявания, но споделят едно и също усещане за прекъсната връзка: светът все още е видим, макар да не може да бъде обитаван по същия начин.

Сцените, в които затворниците играят пред прожекцията, приличат едновременно на пърформанс, репетиция и неуспешен тест на виртуалната реалност. Един от участниците говори за живота навън като за нещо, с което вече не знае как да общува. Между него и всичко останало сякаш има стена. Тази стена е екранът, но и нещо повече от него - границата, през която свободата може да бъде видяна, без да бъде докосната. Така до известна степен участниците се да взаимодействат със свят, който едновременно е пред очите им, но е и чужд и недостъпен.

Заглавието на филма и името на корпорацията водят началото си от мит на тикуна, към който Кинтеро се обръща, за да свърже света на сънищата, реалността и природата и животните в нея. Тази връзка остава дискретна, но животните и природните пейзажи се връщат отново и отново в мечтите на участниците, като част от онова, което най-много им липсва. Липсва им не просто конкретно място, а свят, в който човекът не е оставен сам срещу стена, проектор и екран.

„Боюна“ не превръща тази липса в сантиментална притча за свободата. По-скоро я оставя да се натрупва в повтарящите се движения пред прожекцията: ръката, която хвърля въдицата; тялото, което тича на едно място; моторът, който преминава през пустиня, оставайки на едно и също място. В този свят е нужно съвсем малко, за да се появи желанието за свобода. Нужно е много повече, за да може това желание да се превърне в нещо истински преживяно, а не просто в сигнал, образ или прожекция.